Любопитни факти за яйцето
- За да снесе едно яйце, кокошката се нуждае от 24 до 26 часа. Около 30 минути след като снесе яйцето, в кокошката започва формирането на следващото яйце.
- Твърди се, че шапката на майстора-готвач има по едно плисе за всеки един от многото начини, по които може да се сготвят яйца. Традиционната шапка на готвача има 100 плисета.
- Белтъкът на яйцето е около 2 супени лъжици течност, жълтъкът е около една супена лъжица, а съответно цялото яйце – около 3 супени лъжици.
- Цветът на жълтъка зависи от храната на кокошката. Към светла на цвят храна могат да се добавят естествени жълто-оранжеви субстанции, като цвят от невен, за да се насити цвета на жълтъка. Не е разрешено използване на изкуствени цветове.
- Повечето яйца биват снасяни между 7 и 11 часа сутринта.
- Яйцата са източник на омега-3 мазнини (здравословните мазнини), които могат да има значителни преимущества за сърцето и кръвоносните съдове.
- Включването в седмичната диета на максимум 6 яйца е част от една балансирана диета.
- Яйцата се поддържат най-свежи, ако се съхраняват в хладилника без да се изваждат от техните картонени опаковки.
- Яйчният протеин е с високо качество и с ниска цена. От всички храни, яйцата предлагат най-висококачествения протеин.
http://www.lookattheegg.eu
Състав и строеж на яйцето
Яйцето се състои от 3 основни съставни части – черупка, белтък и жълтък. Най-голямо относително тегло има жълтъкът – около 50%.
Черупката (1) е изградена от калциев и магнезиев карбонати, фосфати и др. На 1 cm² тя има между 100 и 150 пори. Тя защитава черупката от бързо изпарение на водата. От вътрешната страна на черупката има закрепена мембрана, която се нарича външна подчерупкова мембрана (ципа) (2). Под нея има още една, която е вътрешна мебрана (ципа) (3). Между двете мембрани, в по-тъпия край на яйцето се образува въздушна камера (14).
Белтъкът на яйцето служи за защита на жълтъка и за допълнително хранене на зародиша. Състои се от около 85 – 90% вода, 10 – 12% протеини и под 1% въглехидрати, мазнини и минерални вещества. Мазнините, съдържащи се в белтъка, основно са полиненаситени и поради това безвредни. Протеините, които се съдържат в него са коналбумин, овоалбумин и др. Белтъкът има също 3 основни части, подредени по следния начин по посока към ядрото – течен белтък (5), плътен белтък (6) и отново течен белтък (12).
Жълтъкът е най-ценната хранителна част на яйцето. Той служи за храна на растящия зародиш. Състои се от вителинова мембрана (7), жълтъчно кълбо състоящо се от светъл (11) и тъмен жълтък (10) и зародиш (9). Задържа се в центъра на яйцето с помощта на 2 белтъчни връзки (шалази) (4,13). Около половината от съдържанието на жълтъка е вода. Мазнините заемат около 1/3. Протеините са около 15 – 16%. Най-голямо хранително значение от протеините имат вителинът и ливетинът. В жълтъка се съдържат и витамините А, D и E. В жълтъка, за разлика от белтъка има холестерин.
Така хора, които имат проблем с нивото на холестерин в кръвта, трябва да не употребяват повече от 1 яйце на ден /1 жълтък/. Химичният състав на яйцето се влияе освен от режима на хранене на птицата, така и от сезона и други фактори. Например съдържанието на витамин А в яйчния жълтък през лятото (при свободно отглеждане на кокошките) е многократно по-голямо, отколкото през зимата. Цветът на черупката обаче не е пряко свързан с качеството и химичния състав на яйцето. Определящи за цвета са пигментите в храната.
https://bg.wikipedia.org/
История на яйцето
Последните данни сочат, че това вероятно се е случило в Югоизточна Азия преди около 8-9 хиляди години. В Европа първи оценили вкусовите качества на този продукт древните римляни, които превърнали яйцата в своя закуска. В онези времена една квачка снасяла около 30 яйца годишно, докато днес, в резултат на векове селекционерска работа, кокошките снасят по около 200 яйца годишно.
При някои азиатски народи яйцата дълго време се приготвяли само като отделни блюда, и то в строго определено време. Не ги смесвали с други продукти. Французите пък били едни от първите, които започнали да използват яйцата при приготвяне на тесто. Всъщност около XVII в. в националната кухня на много европейски и азиатски народи яйцата започнали да се превръщат в основна съставка в различни блюда – в съчетание със зеленчуци, риба, плодове, в супи, суфлета, напитки.
Преди кокошите яйца да се превърнат в основен хранителен продукт, благодарение на специалното отглеждане на кокошки за тази цел, на различни места по света хората събирали яйцата от гнездата на диви птици.Но властите осъзнали, че това води до намаляване на пернатия дивеч и издали специални закони, които забранявали да се разравят гнездата на птиците и да им се взимат яйцата. В Северна Азия например наказанието за кражба на яйца било 3 денонощия в тъмница.
Легенди за яйцата – колкото искате. Но една от най-любопитните, свързани с приготвянето на яйца, е следната: в някакво далечно царство умрял придворният готвач. Явили се много желаещи да заемат неговото място – все пак, друго си е да готвиш на владетеля. Задачата, която им поставили, за да изберат човек за длъжността, била да приготвят блюдо, което да се състои от 1 кг продукт по избор, 1 л вода и 1 кг сол, като блюдото не трябвало да бъде пресолено. Повечето претенденти се отказали да участват в толкова труден конкурс. Но се намерил един смел и съобразителен мъж, който сложил килограм сол в литър вода и сварил в нея… 1 кг яйца! Така изпълнил задачата и заел мястото на придворен готвач.
В търсене на начини за по-дълго съхранение на яйцата са се появили много интересни начини за тяхната обработка. Като китайската рецепта за консервиране на яйца сунхуадан – наричат ги още столетни или дори хилядолетни яйца. Е, не издържат сто години, но всъщност приготвянето им отнема от 2 седмици до няколко месеца.
Обикновено се използват патешки или кокоши яйца. Яйцата се мажат със смес от чай, вар, сол, пепел и глина, после се овалват в оризови люспи и се заравят в земята – трябва да са напълно изолирани от въздуха. При правилно приготвените яйца белтъкът придобива еластична консистенция с тъмнокафяв цвят, като става полупрозрачен.
Жълтъкът е кремообразен, сиво-черен и с лек амонячен мирис. Върху черупката на готовото яйце понякога се образува украса от миниатюрни кристали от веществата, които се отделят от яйцето. Те приличат на „ледените цветя“ по стъклата на замръзналите прозорци. Обикновено столетните яйца се консумират без допълнителна обработка – за закуска или като добавка към салати и оризова каша.
Безупречната форма на яйцето и ценното съдържание в черупката му го превърнали в един от важните символи в миналото – то било приемано като праобраз на вселената, при някои народи се свързвало с възраждането на природата и плодородието. Но латинската фраза ab ovo usque ad mala, чието значение е „от началото до края“, не е свързана с тази идея за яйцето като начало на живота, а по-скоро със споменатия вече факт, че римляните закусвали с яйца – всъщност с тях започвали, а свършвали с плодове (и буквалният превод на ab ovo usque ad mala е: „от яйцето до ябълките“). Те придавали на началото на закуската символичен смисъл: яйцето се свързвало с успешното начало на нови дела (и днес е останала първата част на фразата – ab ovo).
http://po-krasivi.net